Остаряваш,приятелю...остаряваш.
Болестта те превзема подмолно,
а не ти се иска да забравиш

 Не намираш надежда в деня си,
не намираш утеха в нощта...
Какво ти остава-яхваш яда си

 Срещнахме се,
а не ни остава време
да се порадваме 

 Луната наднича свенливо
през прозореца светещ в нощта,
зад който се смеем щастливо

 Мое неочаквано слънце бяло,
огряло пустинята на моята душа,
стигат ли ти късове сърце,някога цяло,

 Топлото потапяше във влага
всяка жива твар,
а земята,лишена от тази облага,

 Два камъка в зид не съградих,
разпилях събраното от другите,
но странна истина за себе си открих,

 Жените /цинизъм следва/ затова са много,
за да избираш дълго,да грешиш-
сякаш подбираш ново лого

 Простих целувките ти,така горещи...
Простих на косите ти,пленили моите пръсти...
Простих на гръдта ти,отгледала сина ни...

                                                                         За малката Ева,по молба на дядо Христо
Роди се момиче засмяно
кръстено на първата жена,