Два камъка в зид не съградих,
разпилях събраното от другите,
но странна истина за себе си открих,
че има скрити храмове във думите.

Така,опитвайки се,може би наивно,
да утолявам вярата на много хора,
чрез думите,подобни на питие наливно,
потушавам пламъка на спора.

Материята ме наказва със любов,
видно е и по бедното ми тяло,
но с храна духовна,като Странджа нов
на мислите Ви динамото ще задвижа спряло...