Не искам вече,моите мечти,
да обличам в гръмки фрази
и да привличам погледа на зли очи,
на някой,който може би,ме мрази.

Сънувам тихо,уютен,скромен дом
със стая топла,слънчева,за гости,
където не ти се кланя мазно иконом,
а чувства властват,истински и прости.

Приятелство,любов,подкрепа лека,
за всеки който открито ги потърси,..
Ще води там утъпкана пътека
от хора,чувствали се у дома си.

Чаша с вино,все ще се намери
и хляб,и бучка сирене за мезелък,
а разговора само времето ще мери,
тетива отпусната на боен лък...

Стопанка ведра,в дома да има
и пораснали деца,готови за опора,
тогава не ще ме плаши нито зима,
нито злобата на завистливи хора...