И жилото на бясна ярост
забоде се в унесения мозък,
без звук,без капка милост...
Какво пък,нека,това си и заслужих
със вечното си добродушие....
От днес нататък...от същата минута...
от следващата среща...от .....
Така ще си повторя рефрена смешен
и пак ще се унасям в спомени
по миналото скучно от разнообразие,
до следващото си ужилване
причинено от "приятели","любим"човек,
а даже и от милите роднини....