Дървото,което за миг,се запали само-
след като бавно изсъхна от тиха тъга,
се оказа,че съм аз,но дано
изгарящия пламък не отблъсне ръка
протегната да дари ме с радост.
Излей се дъжд,от надежда донесен
с дъх на дива,освежаваща младост
и припомни ми онази дивна песен,
за двамата,с любов преборили безкрая:

"Заради едни очи си струва..."

Помогни ми дъжд,да отблъсна края
и корена ми,на нов растеж да се любува...
Щом корена спасен е и е жив,
по ствола нов живот ще набира сила
и пак напук,на сценарий променлив,
ще вярвам,че с нова роля съдбата ме е наградила...