Забрави! А този нежен спомен
за разпилените дълги коси,
за очите и устните държащи в плен
и размиващи понятието-"ти ли си или не си?"
Забрави! А стъпките водещи там
към извървяните заедно пътища,
които сега ще обхождаш сам
и ще я връщащ само във вихрени сънища...
Забрави! Но не мога така
и ще се радвам,ако ти го постигнеш,
за мен си остава благородната самота,
а твоя спомен ти реши да отминеш...


     Предизвикано от Христо Филчев / с благодарност.../

Някой беше казал " Пазете мъжете те са крехки ",
а жените това забравят.
...Благодаря за изящния стих !
Успех поете !!!
Христо Филчев

Наистина сте крехки, но ако ви няма вас...
Харесах този стих!:)