Отдавна не си бях пълнил лулата,
горчеше от изпушен тютюн,
а димът се стелеше към луната,

                                             "Който трупа познания,трупа страдания.
                                        Който много крещи,губи глас.
                                        Между битки и мъст,и любов,и желания

 Искам да съм сляп,
за да разбера липсата на светлината.
Искам да съм глух,

 Точката,като начало
или недостойна,крайна цел...
Тялото ми остаряло

 Нарекох си наричане
за вричане във вярност...
Към себе си-

 
Да пипнат,да усетят
досега със живота покрай тях...

 Пак се полъгах по стари завети,
да съдя за хората,по мои си мери...
Другите са се с нещо "ВАЖНО" заети

 Окръглила се е много тази луда луна,
сякаш на плещите ми тежко лежи,
като стара,неоткупена и ужасна вина

 Не ти ли писна,Поете,с китарата
да пееш години,години на  хората
за съхраняването на вярата

 Надутия балон се пука
на хиляди излъгани надежди,
оцветени от прашец на пеперуди...