Когато нуждата извика - трябва! -
                                                    ти пошепни за свое утешение:
                                                    щом никой не е по-голям от хляба,
                                                    тогава хлябът е стихотворение.

                                                                             Добромир Тонев

      Нуждата ни кара да превиваме гръб
      и в огледалото,гузно да не поглеждаме,
      но крепи ни крехка,като по близки скръб,
      максима-кесяревото да не пререждаме...
      А къде е онзи,Балканджийовов,гняв,
      дето в историята на света ни изпрати,
      та да вдигнем пестника корав
      и тестото сами да омесим...
      Защото знаем,че сладък е оня хляб,
      който със труд и пот е замесен,
      а не подарен,от "приятел" богат,
      поръчал си удобна за него песен...
      Та когато нуждата пак ни затисне,
       нека не шепнем за утешение,
       а смело гласът ни в простора да висне,
       както мечът дамоклев-необходимо решение...