Поне в това стихотворение е така.
А виж Димчо Дебелянов как го казва:

"Светлий спомен за теб е кат книга любима:
денонощно пред мен е отворена тя..."

Важното е,че не се приемам много на сериозно и позволявам на другите да пишат
в мен,върху мен довършвайки мислите ми/когато дойдат естествено/.С една дума
като братя Мормареви,но аз все пак си търся сестра/макар,че вече се налага да е
медицинска-в правилния смисъл/.Шегички,приятелю,просто в последните дни се
люшкам между мрачно настроение и почти истеричен смях към битието си.
Дано не те спохожда...Благодаря и за коментара,Слави,както и за цитата от
Големия Дебелянов-той наистина си е завършена книга,даже и с малко,за жалост,
страници...