Мигли засмени,
потръпват нежно сега...
Спри ги сам с ръка.

Устни до устни,
сдържат дъха си смутен...
Дали ще могат?

Когато капка
се отрони от капчук-
живот твори се...

Приятно бях провокиран от любвеобилното и позитивно,всеобщо поздравление към
всички влюбени и все още обичащи,послание на lidis,затова си припомних няколко
стари мои опити в хайку стилистиката и Ви ги предлагам/извинявам се на lidis.../:

Прелистих,случайно,един лексикон-
тетрадка писана отдавна
от някакво момиче,

Живота на човек прилича на вълните-
една след друга те се надпреварват
да достигнат до лелеяния бряг

Бях за тебе пръст,
в която ти ,като прекрасно цвете,
разцъфваше и цъфтеше от любов.

Всеядна мрачна сила се завръща,
като в евтин трилър,скучномуден
и с всемогъществото си обгръща

Два чифта очи са вперени в твоите,
пленени нелепо от тъжния камък,
очите на детето ни и моите-

Пак до тебе ме доведе
настъпващото утро на този ден
и аз усетих как ти пак поведе