Понякога е трудно да се задържа,
по скалата на живота,
само с пръстите на лявата ръка...

 Като песъчинка
от пясъчен часовник,
отмерващ времето ни

 Чувствам се като река,
принудена да се влива в блато
и на думите ми,от замърсената вода,

Не трябва нищо да се обяснява,
но трябва обяснение да имаш...
Така спокойствието на познатото,

 Да се заслушаш в тишината
след дъжда
и пръските му 

На разбито щастие,последното парче,
приютил съм нежно в дланите.
В молитва,сплетените ми ръце,