Докога в сънищата ще се срещаме
и мечти безумни ще преследваме...
Докога с дланите си ще усещаме

Понеделник.Работа и насилени усмивки
на лица изопнати от грижи...
Така ли трябва да започва деня

С нея само си говорихме
разминавайки се в коридорите,
понякога закратко спорихме,

Наблюдавам потока от хора,
край мен полусънно изтичащ
и някаква странна умора

Случайността не е за всеки,
а за търсещите хора,
които искат добро навеки