Толкова е бял снега,
а мислите ми,никак не са бели...
Но темата не е в това сега,
а в чувствата ни,зад прегради спрели.
Кога се спряхме да живеем
по собствените правила
и душите си,до болка оголели,
жигосахме с неразбрана доброта...
Загубихме ли от това
или напротив,уцелихме целта
на стремежите си просънувани...
Не знам,а и искам ли да знам...
Снега продължава да е бял,
но вече не е непорочен,
защото много стъпки стъпкаха
първичната му същност...
Със нас,дали е същото
или запазили сме бялото,
поне като библейско оправдание.
Бял сняг-
върху му черни мисли...
Бял лист
и буквите на думите ни
върху него...
Дано читатели,
отнякъде,се появят,
за да не сме безмислени...
А колко успокоява
бялото...

Снега продължава да е бял,
но вече не е непорочен,
защото много стъпки стъпкаха
първичната му същност...
Със нас,дали е същото

харесва ми много. Поздрави за зададените въпроси, които мисля, че имат много отговори, но и които се правим, че ги не знаем!

ленността на тялото се прехвърля и на мозъка,а това е пагубно.Така че са необходими въпросите,нищо от повтарящото се безизходие... Благодаря за вниманието и поздрави!