ми останаха само, 
но зашити са здраво, 
за раненото тяло, 
с конци от усмивка..

Усмивка без умисъл, 
а просто рефлекс 
на осъзнатия замисъл 
за спокоен живот, 
сред усмихнати хора...

Усмивка, конец за пришиване...