Нищо...
Тихо е около мен
и само часовника 
тиктака,засрамен,
че е безполезен...
Не чакам нищо,
не чакам никой,
а и мен не чакат...
Спокойствието на снега
сковало е душата ми
в саванна белота...
Да ти се прииска
чертичка черна,
дори от злоба,
да те драсне...
Но не,
спокойствие и пустота...
И чашата е пълна
с нежелание,
щом глътката
несподелена ще остане...
Нищо...
Просто,
всемогъщо
нищо...