Да изковаваш себе си,красив, като меч свиреп или орало,  умело впрягайки,живота сив и всеки ден,да почваш отначало...   Така каляваш се за нежността и срещата с оня миг на слабост, когато изпадаш в неизбежността да се отдадеш на заслужената сладост   от допира с устни страстни, танца на омагьосани ръце, заровени в коси  опасни, за неподготвено сърце...