Недопитата чаша със вино и погледа празен на прага... Разбрах,как бавно отлита мига на нещото,споделено... Но в момента, неподходящо поднесено, едно чувство,все пак е стаено и чака своето време... Така пазя, всичко,което се случва, в моменти на глупава гордост... И пълна е чашата с вино, и прага стои,непреминат, а очите спокойно се взират в залеза ,
но не за последно...