Който много крещи,губи глас.
                                        Между битки и мъст,и любов,и желания
                                        мълчаливият разум съм аз."
                                                                            Андрей Германов

Не послушах мълчаливия разум,
не крещях,но не си и мълчах...
Битки водих,с любов,
но и любов усетих,желана.
Не мъстях,
така ме бяха научили-
да се боря в честна борба
и че побеждава добрия.
Не послушах разума,
не се скрих 
и обилно кървях
с всяка открита рана,
но бях пред очите на всички...
Грешах,
но си носих и кръста...
/той още тежи на плещите ми/.
Натрупах познание,
донякъде то е излишно,
но страдах за него
и то си е мое,
и скъпо,
и мило...
Раздавам го щедро,
а аз си си страдам...
Това е мойто "разумно".
Другите да си мълчат...
това е,за мен,
неразумно....