Нарекох си наричане за вричане във вярност... Към себе си- на други вече  не ща да вярвам... "Тук,тук,тук съм, сам,сам,сам съм, но съм си достатъчен, ей така...прозрачен" Вричам се с наричане, сам в себе си, а другите доволни, ако искат,от мен  да се отричат. Сам съм,като Космоса, изпълнен с множество галактики, който иска,да ги преоткрива...