всички чаши от приятелства
и странното,очаквано,
се случи пред очите ми:
Най-лесно кристалните се счупиха,
пълнени на празници
и пиршества разюздани...
После,естествено и стъклените
си отидоха на хиляди парчета...
Порцелановите малко се опънаха,
а пуснаха и кръв от ръцете ми,
като кафето черна...
Пластмасовите ме затрудниха истински,
а някои от тях усукаха се като връв...
Пъпна връв,отрязана несръчно...
Останаха ми само
поцинкованите канчета,
в които пиехме от всичко
и уиски,и ракия,и вино,
кафе и чай,
но най-много изворна вода,
от кайначето на приятелството
истинско...
Отдавна беше,
но подрънква по канчето
всяка капка кръв,
от сърцето ни избутана...

За всички които помнят канчетата от метал...