Пиянството започва пак,
но не на целия народ,
защото паднала е бащината къща
с липите две отпред...

Далеч е и онази пролет,огненометежната...
Ескадроните и те почиват...
Само андрешковия смях 
подритва ядно скапаната ни държава...

Подпряли сме се неразбиращо,
на въпросителните захвърлени в лицата ни,
от въздесъщия Апостол и скрити в сянката им,
чакаме мъглата да отмине...

А може би,мъглата това сме ние...

И сами не можем да се разпознаем...

Но гордо чакаме да дойде...