В сянката на предизвикан,бледорозов страх,
виталността на думите се губеше
и химерата на изкуствен,весел кикот,
разстилаше воал от хищни спомени...
Цигарения дим във звуци бе удавен
и само поглед на увехнала циклама
обозначаваше живот в картината измислена
на битието кухо,прегърнало духа ми...

                               Д и м  и  само  д и м ....

хищни спомени. Нека си останат забулени в дим.