Да вдишваш бавно тишината,
 бдейки над съня на друг,
 това е благородната отплата
 за осмислен,ежедневен труд...

 И  е важно за душата
 да е взаимно и от сърце,
 защото споделена е мечтата,
 когато сплитат се ръце...

 А щом усетиш топлината
 и от детското телце,
 на ежедневието простотата
 посрещаш с грейнало лице...

 В това се крие красотата
 на безсънно битие-
 до теб да са ЖЕНАТА 
 и поотрасналото ти дете...

Прекрасно е!

Просто хрумката покри чувствата ми в момента...

рано или късно стигаме до простите неща и проситте истини, които са истината.

Моите поздрави за хубавото стихче