И отново празниците чукат на вратата,
а аз се взирам през стъклото на прозореца
и като дете повярвало в силата на чудесата,
очаквам НЕЙНОТО лице да се усмихне в него...

Така,за втори път,ще сме самотни
на масата отрупана за радост
и само спомените ни засмени
ще задушат безсилната ми ярост...

Тъга и радост,веселие и мъка-
ще са шарени миговете занапред,
но спомням си ТВОЯТА строга  заръка-
да спазвам на празниците веселящия ред...

Ще се взирам в небето,за друга звезда,
която до Витлеемската ще заблести
и ще знам,че тази небесна сълза
е поздрава,който изпращаш ни ТИ...

...И малко тъжно...
...И някак...много истинско...
Благодаря ти...
Докосна ме...

разплака ме,с теб сме ,знаеш!

:)

Нека всички следващи са весели!
Силно докосване! Поздрави!