Два чифта очи са вперени в твоите,
пленени нелепо от тъжния камък,
очите на детето ни и моите-
в които се крие олтарен пламък
запален преживе от теб.

Ще минат годините една подир друга,
но спомена тих ще живее в нас,
макар че може би пак ще имам съпруга
и синът ни с момиче ще бяга от час-
мислите ни ще бъдат белязани с теб.

Тъжната орис на съпруг без съпруга...
Тъжната радост на растящия син...
Може би ще те радвам чрез някоя друга,
може би с момиче любимо той ще дели чин,
но това винаги ще е споделено с теб.

Такава обич не остава без диря,
която на живите да стопля деня
и когато след време ...ТАМ те подиря
ще мога спокоен да споделя,
че живота ми бил е изпълнен с теб...

"може би с момиче любимо той ще дели чин

може би с момиче любимо той ще дели своя чин...

мисля,че така е по добре ...:)

Прекрасен стих!
Дано и тя го чете!

mnogo hubavo i trogatelno...pozdravi