Днес чух толкова много думи празни,
че чак ми се прииска да избягам
някъде далеч от тези мазни

И винаги в мене ще се борят
двете начала-добро и зло...
Може би със всеки е така...

Смъртта,във всичките си разновидности,
витае мрачно между нас
и макар да се пее в песента,

Днес настроението ми е много далеч от роматикопоетичните изживявания-топло,че чак горещо,потно,че чак...хайде да не казвам какво...И на всичкото отгоре като си на работа мам....си.......Крепи ме само мисълта за моооооррррееееттттто,което...

И безвъзвратно далеч да си от мен
аз чувствам те до себе си,любима-
чрез шепота на падащи листа,

Мрак.
Шум от осите на влак.
Мисли за теб,за мен

Минават бавно нощите и
утрините тихи ме обгръщат.
Забързан, в дните си,не чувам

Тръгна си.
Единствено вратата,
многогласно и с въздишка,

И идваш ти във всяка моя вечер,
съня ми сякаш е реалност.
Припламват жертвените чувства

Поток от думи,
образи и погледи-
лавина от несбъднати мечти