Не участвам вече в състезания-
отдавна стигнах до мечтания финал
и сега,удавен в съзерцания,

Капка се откъсна
от капчука
и се изгуби

Розово облаче влезе в окото ми,
преследващо кораба в него,
а аз изненадан се вгледах

Монотонно слънцето премина
във вените ми и се изгуби.
Монотонно деня започна

Досега писах,че съм сам;
че съм като отворена рана;
че от живота какво искам не знам

Аз съм огромна,открита рана,
готова сол да посипят в нея,
но добър към хората ще остана,

                                                     за agea...
            Красотата винаги си е вълшебна,
            пък на ДАМИТЕ отива им капризността,

                                              На вниманието на agea  и  evelin
          Лунен шепот завива ни в мрака,
          с нежност поискана в заем-

Докога в сънищата ще се срещаме
и мечти безумни ще преследваме...
Докога с дланите си ще усещаме

Понеделник.Работа и насилени усмивки
на лица изопнати от грижи...
Така ли трябва да започва деня